05 Дек. 2011, 12:17
14133 прочита
11 коментара
Чудо спасило журналиста от разработената в Русия отрова
<strong>Днес 79-годишният журналист Владимир Костов шета между Франция, станала негова втора родина, и България. “Българският чадър” е станал нарицателно, без никой да го е виждал. Така журналистът Владимир Костов нарича своята автобиография, която написва през 1985 г. като политически емигрант във Франция. В България тя беше забранена и когато най-сетне излезе през 1990 г., се превърна в бестселър.<br />
<br />
</strong>Преди да емигрира, прави шеметна кариера на журналист международник в България. Стига до чин майор от ПГУ на ДС. Бил е щатен комсомолски секретар на втори столичен район, заема ръководни длъжности в органа на ЦК на ДКМС “Народна младеж” и в официоза “Работническо дело”, после е кореспондент на БНР в Москва. Пращат го “да отразява” всички важни политически форуми през 60-те и 70-те години на миналия век. <br />
<br />
Няма как да избягам от миналото си, с ръка на сърцето си признава Владо Костов. <br />
<strong><br />
Да, бил съм агент на ДС и съм бил офицер. Вербуваха ме, когато бях около 40-годишен <br />
</strong><br />
Винаги съм живял със съзнанието, че човек не винаги прави само редни неща, но трябва да може и да поеме отговорността за действията си, смята днес Костов. <br />
<br />
Книгата започва с покушението, извършено срещу него в Париж на 26 август 1978 г. Всъщност обаче Костов не е видял оръжието, с което е ранен. 12 дни след този атентат в Лондон загадъчна болест покосява друг политемигрант и враг на комунистическия режим – писателя Георги Марков. В агонията си той споменава, че го е ранил човек с чадър. Трупът на Марков е аутопсиран, но причината за смъртта не е открита. Всичко е толкова мистериозно, че Скотланд ярд нарежда да се направи втора аутопсия. Едва тогава в дясното му бедро намират сачма с диаметър 1,7 милиметра и четири микроскопични отвора, изработена от сплав от платина и иридий. Липсата на нагар по нея показва, че по всяка вероятност е изстреляна от въздушно оръжие.<br />
<strong><br />
Щом чува за сачмата, Владо Костов отива на рентген. В гърба му намират абсолютно същата <br />
<br />
</strong>Едва тогава той си обяснява загадъчното произшествие, което се случва с него на 26 август 1978 г. Събота след обяд е. Костов и жена му се качват на метрото от станция „Нантер префектюр”, последвани от подозрителен непознат. Когато слизат на станция „Шарл де Гол – Етоал” и се качват на ескалатора към авеню „Шан-з-Елизе”, Костов усеща рязка болка в гърба. Непознатият се оказва зад него. Костов се бои от атентат и веднага отива в клиниката в Нантер. На гърба му има мъничка точка. Дежурният лекар решава, че го е ухапала оса. Но скоро Костов вдига висока температура, гърбът му се подува. Той остава вкъщи, без да потърси медицинска помощ. След два дни температурата спада, а после отокът изчезва.<br />
<br />
След смъртта на Марков Скотланд ярд се заинтересува от случая Костов. На 26 септември 1978 г. го оперират в една парижка хирургическа клиника и изрязаната тъкан със сачмата вътре е предадена на английската полиция. След тримесечни изследвания се стига до извода, че сачмите вероятно са съдържали отрова от рицин – бавнодействаща, но много силна. Костов е оцелял по чудо.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
OЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Заблуди за здравето
Ирена Дудева: Съпругът ми се опита да се самоубие 2 пъти заради рядка болест!
08 Авг. 2014, 12:17
Златни спомени
Пилотът с две родини Слободан Джурджич: Чувствам се стопроцентов българин и 100 процента черногорец!
16 Септ. 2013, 13:46
11 Коментара: