Чудо спасило журналиста от разработената в Русия отрова
<strong>Днес 79-годишният журналист Владимир Костов шета между Франция, станала негова втора родина, и България. &ldquo;Българският чадър&rdquo; е станал нарицателно, без никой да го е виждал. Така журналистът Владимир Костов нарича своята автобиография, която написва през 1985 г. като политически емигрант във Франция. В България тя беше забранена и когато най-сетне излезе през 1990 г., се превърна в бестселър.<br /> <br /> </strong>Преди да емигрира, прави шеметна кариера на журналист международник в България. Стига до чин майор от ПГУ на ДС. Бил е щатен комсомолски секретар на втори столичен район, заема ръководни длъжности в органа на ЦК на ДКМС &ldquo;Народна младеж&rdquo; и в официоза &ldquo;Работническо дело&rdquo;, после е кореспондент на БНР в Москва. Пращат го &ldquo;да отразява&rdquo; всички важни политически форуми през 60-те и 70-те години на миналия век. <br /> <br /> Няма как да избягам от миналото си, с ръка на сърцето си признава Владо Костов. <br /> <strong><br /> Да, бил съм агент на ДС и съм бил офицер. Вербуваха ме, когато бях около 40-годишен <br /> </strong><br /> Винаги съм живял със съзнанието, че човек не винаги прави само редни неща, но трябва да може и да поеме отговорността за действията си, смята днес Костов. <br /> <br /> Книгата започва с покушението, извършено срещу него в Париж на 26 август 1978 г. Всъщност обаче Костов не е видял оръжието, с което е ранен. 12 дни след този атентат в Лондон загадъчна болест покосява друг политемигрант и враг на комунистическия режим &ndash; писателя Георги Марков. В агонията си той споменава, че го е ранил човек с чадър. Трупът на Марков е аутопсиран, но причината за смъртта не е открита. Всичко е толкова мистериозно, че Скотланд ярд нарежда да се направи втора аутопсия. Едва тогава в дясното му бедро намират сачма с диаметър 1,7 милиметра и четири микроскопични отвора, изработена от сплав от платина и иридий. Липсата на нагар по нея показва, че по всяка вероятност е изстреляна от въздушно оръжие.<br /> <strong><br /> Щом чува за сачмата, Владо Костов отива на рентген. В гърба му намират абсолютно същата <br /> <br /> </strong>Едва тогава той си обяснява загадъчното произшествие, което се случва с него на 26 август 1978 г. Събота след обяд е. Костов и жена му се качват на метрото от станция &bdquo;Нантер префектюр&rdquo;, последвани от подозрителен непознат. Когато слизат на станция &bdquo;Шарл де Гол &ndash; Етоал&rdquo; и се качват на ескалатора към авеню &bdquo;Шан-з-Елизе&rdquo;, Костов усеща рязка болка в гърба. Непознатият се оказва зад него. Костов се бои от атентат и веднага отива в клиниката в Нантер. На гърба му има мъничка точка. Дежурният лекар решава, че го е ухапала оса. Но скоро Костов вдига висока температура, гърбът му се подува. Той остава вкъщи, без да потърси медицинска помощ. След два дни температурата спада, а после отокът изчезва.<br /> <br /> След смъртта на Марков Скотланд ярд се заинтересува от случая Костов. На 26 септември 1978 г. го оперират в една парижка хирургическа клиника и изрязаната тъкан със сачмата вътре е предадена на английската полиция. След тримесечни изследвания се стига до извода, че сачмите вероятно са съдържали отрова от рицин &ndash; бавнодействаща, но много силна. Костов е оцелял по чудо.