20 въпроса: Стефан Тафров

   ©  Георги Кожухаров

Новината, че Стефан Тафров се връща от Ню Йорк, където изкара два непоредни мандата като постоянен представител на България в ООН, разтревожи всички, запознати с недостига на адекватност и доблест в българската дипломация.

Той е съвсем на мястото си и на концерт в Carnegie Hall, и на кризисно заседание на Съвета по сигурност, и на обяд с Хенри Кисинджър, и на вечеря в някоя созополска кръчма. Любимото му място в София е градинката на църквата "Св. Георги", където си е играл като дете. Проф. Богдан Богданов - една от най-важните фигури в живота на Стефан Тафров, веднъж каза за него: "Той е градски човек, изтънчен. Това е една от липсите на нашата среда. Стефан носи всички добродетели, които градското поведение може да даде."

Тафров знае перфектно шест езика - френски, английски, италиански, испански, руски и полски. Превеждал е Франсоа Мориак, Андре Жид, Клод Симон, Жан-Пол Сартр, Умберто Еко. Специалното при него е, че познава в дълбочина историческия и културен контекст на езиците, които владее.

Бил е посланик в Рим, Лондон и Париж, но като че ли най-важното в представянето му остава фактът, че Тафров не допусна отстъпление от принципите си и каузата, с която тръгна, не обърка бизнеса с политиката и успя да опази независимостта си, а и името на България.

Като какъв човек се определяте?

Като емоционален и добронамерен. Трудно ми е винаги да се взимам на сериозно и не обичам хора, които нямат никакво колебание в собствената си значимост.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

В свободата, или по-точно в правото на човека да изживее живота си достойно, като бъде свободен от насилие, потисничество, унижения и краен недоимък.

Любимият ви момент от деня?

Когато светът дойде на фокус след първата глътка кафе.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Страната ми да се забележи и по възможност да се запомни с нещо положително.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Помагам на хората да се разбират помежду си.

Как си почивате?

В морето (ако не е налично, може и басейн), плувайки. Като играя карти.

Какво ви зарежда?

Смехът на Виктор, двегодишният син на племенницата ми.

Какво ви разсмива?

Остроумието на приятеля ми Михаил Вешим.

Какво ви натъжава?

Страдание или смърт на дете.

Какво ви вбесява?

Особената форма на непоправимо дебелоочие, която разви комунизмът у някои хора.

Личност, на която се възхищавате?

Баща ми Любомир Тафров, адвокат по процесите на опозицията след комунистическия преврат, почина през 1992 г. Вацлав Хавел и Андрей Сахаров, Димитър Пешев, всички борци за свобода и за човешки права по света. Сестра ми Адриана.

Кое свое качество харесвате най-много?

Способността ми да се възхищавам от талантливите, способни и морални хора около мен.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Разхвърлян съм, имам склонност да се пилея. Не съм намерил най-добрият начин да реагирам, когато се сблъскам с дебелоочието, за което вече говорих.

Какъв талант, бихте искали да притежавате?

Когато гледам или слушам някой от любимите си пианисти, бих дал половината от живота си да мога да свиря като него (нея) - Святослав Рихтер, Артур Рубинщайн, Глен Гулд, Марта Аргерич, Владимир Ашкенази, Иво Погорелич, Мария Жоао Пириш.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Без формален повод неотдавна Италия ми даде най-високия си орден, "Звездата на Италия", степен "офицер". Не го очаквах и съм безкрайно благодарен на тази моя много любима страна, култура и език.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Gmail, Facebook и сайтът на вестник "Льо Монд".

Къде бихте искали да живеете?

Недалеч от близките си.

Любимите ви имена?

Любомир, на баща ми и на покойния ми племенник. Надежда, на майка ми. Богдан.

Най-интересното място, на което сте били?

Общуването с напусналия ни неотдавна Богдан Богданов, една от най-важните личности в живота ми. Малката зала за неофициални консултации на Съвета за сигурност през 2002-2003 година. Всички места, на които ме е водил Марсел Пруст.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

"Характерът е по-рядко явление от таланта" (Атанас Далчев, "Фрагменти"), цитирам по памет.

20 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    intergalactic avatar :-|
    intergalactic
    • - 15
    • + 8

    Шегаджии :)
    [quote#0:"Капитал"]Новината, че Стефан Тафров се връща от Ню Йорк, където изкара два непоредни мандата като постоянен представител на България в ООН, разтревожи всички, запознати с недостига на адекватност и доблест в българската дипломация.
    [/quote]

    Нередност?
  • 2
    tucker_case avatar :-P
    tucker case
    • - 12
    • + 5

    президентин...?!?
    [quote#0:"Капитал"]Новината, че Стефан Тафров се връща от Ню Йорк...[/quote]

    Нередност?
  • 3
    judjuk avatar :-|
    Judjuk
    • - 13
    • + 7

    И що го върнаха този, че забравих кво беше?

    Нередност?
  • 4
    ambros avatar :-|
    ambros
    • - 9
    • + 28

    Не зная дали някой ще го номинира, но така трябва да изглежда президентът - изключително интелигентен и ерудиран, евроатлантик, с огромен опит в международните отношения и с маниери на изграден дипломат от кариерата.

    Нередност?
  • 5
    geo_19 avatar :-|
    Доналд Радев
    • - 15
    • + 6

    Интервю на Калина Андролова с Владимир Константинов, дългогодишен дипломат от Министерството на външните работи и офицер от българското разузнаване
    (Цялото интервю: http://a-specto.bg/palen-razpad/)
    А каква беше връзката със Стефан Тафров? Казахте, че италианските служби са ви поканили на работа след това?
    Нашите отношения с Тафров започнаха още от екофорума в София, от който фактически започна 10 ноември, започнаха вълненията у нас. И тогава аз бях в протокола на международната организация, която организира този еко форум в НДК. Това беше септември-октомври 1989 г. И един ден в стаята на протокола влиза едно запъхтяно момченце и казва: „Мен ми тряя кола до ЦК!”. Отговарям му: „Някъде отвън на вратата да пише таксиметрова служба?”. „Ама вие знаете ли кой съм аз?” „Не ме интересува кой си.” „Аз съм Стефан Тафров, официалният преводач на ЦК.” Казвам: „И Тодор Живков да сте в момента, аз съм служител на международна организация, швейцарска. А това вие къде отивате, изобщо не ме интересува. Ако обичате, напуснете!”. Врътна се и удари вратата. Това ми беше първата среща с Тафров. Връщам се в Италия през февруари 1991 г. Минават дватри месеца и пристига една делегация – Стефан Савов, Филип Димитров и Стефан Тафров. Организирал съм им всички срещи, които са пожелали, питам ги искат ли и аз да присъствам, така или иначе това са мои контакти, те казват високомерно: „Не!!”. Още по-хубаво, имах толкова работа, в един момент изпълнявах 12 длъжности в посолството. Защото българската държава нямаше пари и един по един връщаше хората обратно. Аз останах само защото поддържах отношенията с италианските служби и с Ватикана, а в ход бяха вече съвместни операции. Това беше втората ми среща с Тафров. Но ето, че малко преди СДС да дойде на власт, аз получавам задача от външно министерство да поискам агреман за новия български посланик в Рим – Стефан Тафров. И ми изпратили, Калина, една биография на Тафров точно пет реда, редактор на нещо си, преводач и пр. А за това женен ли е, не е ли, има ли деца, няма ли, нищо. Така никога не се пише. Аа, викам, така ли, след като го изпращате по този начин, добре. Аз така и ще поискам агремана. Пиша нотата до италианското външно министерство, лично отивам да я връча, минава един месец, отговор от италианците няма. И един ден бях в италианското външно министерство по работа, решавам да видя какво става с този агреман на Тафров. Влизам там, познаваме се добре с шефа на протокола, разменяме си любезности и той ме пита има ли някакъв проблем, който можем да решим. Тогава аз казвам за агремана на новия посланик. Човекът си промени и цвета, и гласа, и изражението на лицето. Каза ми: „Колега, много се уважаваме с вас, но искам да ви кажа нещо. Ако Буш може да си позволи да изпрати своя приятел плейбой като посланик в Рим, все пак той е Буш и това е Америка, но вие да ни изпращате човек като Стефан Тафров с подобна репутация… след като на него му е отказано в Швейцария, ние какво, да не сме… И в африканска страна така не се постъпва. Ако обичате, това да го предадете в София”. От което пък на мен ми „падна табелата”. Казвам му: „Вижте какво ще ви кажа, вие имате ли си посолство в София? Аз да не съм пощенска кутия. В посолството има подходяща обстановка, при съответните условия, вие спокойно можете да кажете на някои от факторите в българското външно министерство защо бавите агремана. И дали ще го дадете или не, въпреки че не сте задължени да ни давате обяснения”. След това двамата си връщаме усмивките и продължаваме с обичайните любезности, хахаха, хихихи и довиждане.

    Нередност?
  • 6
    jamaisvu avatar :-|
    jamaisvu
    • - 15
    • + 11

    такава необективна статия за толкова необективен човек... Явно моите ценности не са евроатлантически и не съм обективен..

    Нередност?
  • 7
    sopher avatar :-|
    abdelhaqq
    • - 5
    • + 4

    интересен дух на статията, малко ни в клин, ни в ръкав, възторжен, малко неуместен.

    Нередност?
  • 8
    matera avatar :-|
    matera
    • - 2
    • + 12

    До коментар [#5] от "Je suis Durex":Каквато Андролова,такъв и офицера от службите- ей,храчки не им останаха на тези хора бре!

    Нередност?
  • 9
    malkata_svetulka avatar :-P
    malkata_svetulka
    • - 9
    • + 9

    Капиталци, явно сте я закъсали много, щом като такава евтина реклама правите на човек, който за пари и власт би продал и собствените си родители. Емоционално нестабилен, професионално кух, мнителен до болезнено състояние, работещ само за себе си без значение каква цена ще плати страната или партията му... Вестникът беше много сериозно издание - какво стана с него? Трябва ли да се учудваме, ако утре подобно интервю напечатате с Делян Пеевски (ДПС), Георги Петров (БЗНС), Владо Кузов и пр.

    Нередност?
  • 10
    kukuband avatar :-P
    kukuband
    • - 9
    • + 5

    Тъпи въпроси задавате Капитал, тоя пък като какъв се изживява, нищо съществено, нищо запомнящо се...тази рубрика трябва да се казва "light brown" , като по време на стомашно разтройство :)

    Нередност?
Нов коментар