Доклад: Български журналисти са все по-заплашени и се самоцензурират

© Георги Кожухаров

Журналисти в България са изправени пред серия от предизвикателства: стрес, онлайн тормоз, заплахи за дела, опит за намеса в редакционното съдържание, автоцензура. Концентрациите и непрозрачната медийна собственост продължават да бъдат актуални и неразрешени задачи в сектора, а сливането на икономически и политически интереси при управлението на медиите е водещ проблем за голяма част от работещите в тях.

Това са част от отговорите на работещи в медиите в България, дадени в годишната анкета на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ). Проведено за шести път, проучването отчита ръст на позитивните нагласи сред журналистите, въпреки че като водещи фактори с дълбок отпечатък върху медийната среда се превръщат пандемията, войната в Украйна и спиралата от политически криза в България. Изследването се провежда на всеки две години и е анонимно. Докладът за 2022 година е озаглавен "Медии под обстрел".

В изследването са участвали 204-ма души, като от организацията уточняват, че то не е представително, но е единственото изследване, което анализира мненията на самите журналисти.

За 2022 г. данните на АЕЖ показват, че:

• Увеличават се отговорите, според които има ръст във вътрешния натиск и автоцензурата сред журналистите. От 2017 г. насам автоцензурата расте средно с 5 на сто в провежданите от АЕЖ-България анкети.
• Появява се нов феномен - онлайн тормозът, обиди и заплахи в социалните мрежи и форуми на медии. Всеки трети респондент смята, че това е сред най-честите форми на външен натиск, като за такъв натиск съобщават и журналисти, които твърдят, че са нападани заради позицията им спрямо войната в Украйна.
• Всеки десети споделя, че е бил е заплашван със съдебно дело, което е ръст с около 4% спрямо предходното изследване на АЕЖ.
• Почти всеки втори журналист посочва, че лично е бил обект на неправомерен натиск заради работата си (47.5%).
• Регионалните медии изчезват.

"Медиите в България са под обстрел, не само защото сме бомбардирани от сложни събития като войната в Украйна, но и защото медиите регулярно са мишена на политическа злоупотреба", коментира при представянето на резултатите председателят на АЕЖ Ирина Недева.

Един от трима е чувал за такива дела, а информацията за такъв процес влияят на всеки четвърти участник в анкетата. "Близо 25% си налагат автоцензура и избягват проблемни теми, защото знаят, че може да бъдат съдени", коментира съсловната организация.

Съдебните дела срещу журналисти (известни като SLAPP -Strategic lawsuits against public participation ) са проблем, констатиран и от редица международни организации, който през последните години той се задълбочава, а случаите зачестяват. В края на 2021 г. бе поета инициатива в Европейския парламент за единно европейско законодателство за защита срещу SLAPP, като българските мерки за тези дела все още не са изготвени и разработени.

Автоцензура

Проучването констатира, че тежестта на "външния натиск" като форма на ограничение върху свободата на словото намалява за сметка на вътрешния натиск и автоцензурата.

От 2017 г. насам автоцензурата расте средно с 5 на сто в провежданите от АЕЖ-България анкети. В предходно проучване "външният натиск" събираше най-много отговори (76.7%) в сравнение с "вътрешния" (65.8%) и "самоцензурирането" (20.8%). През 2022 г. се наблюдава скок - вече 25.5 % oт участниците в проучването споделят, че се самоцензурират.

Проучване на АЕЖ: Политическият натиск е водещ и агресивен, журналисти се самоцензурират

Един от отговорите в анкетата гласи: "Практикува се (бел. ред автоцензурата) от журналистите, тъй като у тях съществува усещането, че даден материал няма да бъде възприет добре от дадена политическа фигура и/или партия, или пък от обществото. Автоцензурата у журналистите е нещо, което се е насъбирало с години и в един момент просто става част от човека, практикуващ професията. Дори смятам, че да се самоцензурираш е далеч по-лошо от това някой друг да упражнява цензура върху теб. Журналистите изпитват страх да не загубят работата си, особено в тези трудни времена, в които живеем, и на фона на цялата конкуренция и борба за място в медиите. Автоцензурата е съвкупност от много неща, компромиси със себе си и пр."

Почти всеки втори журналист споделя, че лично е бил обект на неправомерен натиск заради работата си (47.5%), а малко по-голям е делът на хората, които са били свидетели на такъв. Висок остава процентът на хората, които са на мнение, че намесата в журналистическото съдържание е неизменна част от българската медийна среда. За малко над 80% от анкетираните намесата е "по-скоро практика" и "широко разпространена практика".

Политическата намеса остава

Източници на външен натиск са държавни, областни и общински институции, като през последните две години делът на журналистите, които ги посочват, се е увеличил. "С всяка изминала година местните и държавните институции все повече използват различни инструменти за натиск, които се приписваха основно на икономическите субекти и рекламодателите. Влиянието на местната власт в някои медии се вижда и от отговорите на въпроса: "Плаща ли общината на медии от вашия регион за публикуване на готови прессъобщения?". Всеки трети отговаря положително. А други 30.4% посочват, че не знаят, но са чували за подобни практики", пише в доклада по резултатите от проучването.

Все пак първото място сред центровете на влияние върху редакционното съдържание заемат политиците. Отреждат им го 72.5% от участниците.

"В рамките на последните две години остават почти без промяна резултатите от въпроса, който очертава отношенията между критични медии и държавните институции. Откази или системно забавяне на обществена информация, изваждане от списъци с прессъобщения или официална информация, избягване да се дават интервюта в медии с критични журналистически гласове. Наблюдават се и практики на партийни централни и държавни институции да не информират редакции своевременно за пресконференции или за актуални теми от обществен интерес. Всеки трети журналист отговаря, че често е обект на различно отношение в сравнение с представители на медии, подкрепящи властите. 40.2% посочват "понякога", а ""никога" - 11.8%. Около 16% отказват да дадат отговор на този въпрос", пише още в доклада.

За изследването

Анкетата на АЕЖ се провежда от 2011 година насам и това е шестото издание. Проучването е с национален обхват, но не е представително за професионалната общност. Една от причините е и липсата на пълни и достоверни официални данни за работещите в медийния сектор в страната. Резултатите се набират чрез онлайн анкета, която се попълва доброволно през сайта на АЕЖ-България. През 2022 г. в проучването са участвали 204 души (през 2017 г. броят на участниците е 200, а през 2020 - 204). Респондентите са посочили, че работят като журналисти и медийни експерти. Заемат различни длъжности - репортери, ресорни и главни редактори, собственици на медии, университетски преподаватели.