Ясен Антов

Ясен Антов
	Ясен Антов
български писател, журналист и пътешественик
Роден	14 март 1929 г. София, Царство България
Починал	9 октомври 2009 г. (80 г.) София, България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Литература
Жанрове	пътепис, разказ, фейлетон
Известни творби	„Групова снимка пред Айфеловата кула“ (1981)
Награди	„Чудомир“ (1984); „Златен ланец“ (2005)
Семейство
Съпруга	Христиана Василева
Деца	Траян Антов

Ясен Петров Антов е български писател, журналист и пътешественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ясен Антов е роден на 14 март 1929 г. Завършва Софийския държавен университет, специалност „Право“ (1952). Автор и редактор е във вестниците „Народна младеж“, „Народен спорт“, „Стършел“, „Поглед“ и „Ехо“, както и в БНТ, БНР и Радио Франс Ентернасионал^[1]. Пътешествал из Хималаите, Кавказ, Алпите, пустинята Гоби, Африка и почти цяла Европа. Стигал зад Северния полярен кръг.

Водещ на авторско предаване „Накъдето ни видят очите“ и автор в предаванията „Дискобиблиотека“, „Дядовата ръкавичка“ и „Заедно след полунощ“ по програма „Христо Ботев“ на БНР^[2].

Съпруга на Антов е писателката и преводачка Христиана Василева. Баща е на Траян Антов, известен спортен журналист^[1].

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ясен Антов пише художествена проза, публицистика, хумористични новели и пътеписи и разкази. Негови творби са превеждани и издавани в над 30 държави от Европа, Азия и САЩ. По-известните му книги са:

„Моята дълга и тъжна история“
„Шест тайни и половина“ (1972)
„С чадър и пижама през Хималаите“, пътепис (1993)
„Накъдето ми видят очите“ (2000), ISBN 954-9804-02-X
цикъл „Необикновени преживявания“
- „Приключенията на една госпожица“, разкази и стихотворения (2004)
- „Приключенията на един пешеходец“, разкази и пътеписи (2004), ISBN 954-02-0290-6
- „Приключенията на Адам от крайната къща“, истории за деца

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на много отличия, сред които и националната литературна награда за хумористичен разказ „Чудомир“ за 1978, 1984 и 2002 г. (през 2002 г. за разказа „Горещ роман“^[3]).

През 2002 г. получава годишната награда на Съюза на българските журналисти за цялостен принос към българската журналистика.^[1]

За предаването си за пътешествия и култура по Радио Франс Ентернасионал през 2003 г. получава голямата награда от Фестивала за радио и телевизионни програми „Осмата муза“^[1].

Книгата му „Накъдето ми видят очите“ е обявена за „Пътепис на столетието“ в Националния конкурс, посветен на 150-годишнината от рождението на Иван Вазов.

През 2005 г. получава специалната награда за литература на в-к „Труд“ „Златен ланец“ за разказа си „Един човек се радва“.^[4]

Носител на орден „Св. св. Кирил и Методий“.